Mark 11

1 ^a К огато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си

2 и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.

3 И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.

4 Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.

5 И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?

6 А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.

7 ^b И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.

8 ^c А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.

9 ^d И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!

10 Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!

11 И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.

12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;

13 и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.

14 И рече ѝ Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.

15 ^e Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;

16 и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.

17 ^f И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп.

18 Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.

19 А когато се стъмни, Той излезе вън от града.

20 Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.

21 И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.

22 Иисус им отговори и рече:

23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне, каквото и да каже.

24 ^g Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.

25 ^h И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.

26 Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.

27 ⁱ И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите

28 и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?

29 А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.

30 Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.

31 А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?

32 Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.

33 И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.